Старобългарски речник
ꙁнонъ 
ꙁнонъ -а м ЛИ Зинон — християнин, умр. мъченически в Африка по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 10 април блаженааго же ꙁнона  алеѯандра.  ѳеодора сѫштемъ мъ сломъ етꙑр десꙙт. т шесть. повелѣ къ сѫдштѹ првест С 177.18 Изч С Гр Ζήνων