Старобългарски речник
ꙁноновъ 
ꙁноновъ прил притеж ЛИ Зинонов, на Зинон — византийски император [474—475, 476—491 г.], баща на Лъв II  бꙑвъ тѹ  полеꙁъна сво црькв сътворвъ. на коньць цѣсарьства ꙁнонова С 282.6 Изч С Гр τοῦ Ζήνωνος