Старобългарски речник
ꙁвѣрьнъ 
ꙁвѣрьнъ -ꙑ прил Който се отнася до диво животно, до звяр сълѹаѭшт же сꙙ на пѫт. вдꙙште ꙁдалее. съ велкꙑмъ ѹстрьмьнмъ тееньꙗ прходꙙштъ. мнꙙшта на ꙁѣден мъ прѣдълежат. ꙁвѣрьнѹѹмѹ нашьствю С 558.20 Изч С Нвб Срв зверин остар ЕтБАН РБЕ