Старобългарски речник
ꙁвѣроꙗдмъ 
ꙁвѣроꙗдмъ -ꙑ прил Който е плячка на дивите зверове люто вдѣн праведънꙑмъ. вонъ ѹшдь храбърꙑ. плѣньнкъ овьꙙ хво. ꙁвѣроꙗдмо С 93.12 Изч С Гр ϑηριάλωτος Нвб Срв звероядец ’който яде месо от диви животни’ м звероядина ’добитък яден или хапан от звяр’ ж МлБТР РБЕ