Старобългарски речник
ꙁаходт 
ꙁаходт -ꙁахождѫ -ꙁаходш несв За слънце — захождам, залязвам поꙁдѣ же бꙑвъш. егда ꙁахождаше слъньце М Мк 1.32 З ꙁаходѧштю же слънъцѹ. въс елко мѣахѫ болѧщѧѩ недѫгꙑ раꙁлънъ. првождаахѫ ѩ къ немѹ М Лк 4.40 З не ꙁаходѧ ἄδυτος За слънце — незалязващ днⷭ҇е. слъньце не ꙁаходѧщее. свѣтомь вꙿсь мръ оꙁар СЕ 1b 24 Изч М З СЕ Гр δύω Нвб захождам ОА ВА НТ АК НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ БТР ДА