Старобългарски речник
ꙁарꙗ 
ꙁарꙗ -ѩ ж Заря, сияние, блясък ꙁаѹтра ... ꙁлатꙑѧ ꙁарѧ. правьдьно сльньце ... просвѣт. ꙁаѹтра гда топлꙑ ꙁарꙙ божьства прострѣ С 348.23, 25 прѣстолъ тво палтъ ꙁареѭ С 250.18 стѫ по стнѣ прмьѭтъ стнънѫѭ ꙁарѫ С 335.18 не дастъ ... на стннꙑѧ ꙁарѧ вьꙁьрѣт С 339.19 ꙁарѧ пѹщаѩ [ὁ] ἀστράπτων Излъчващ светлина нꙑнꙗ же оеса срьдьць съмѣжвъше. н свѣтълааго благоьстꙗ срѣдѣ ꙁемьѧ на крьстѣ вѣрьнꙑѧ ꙁарꙙ пѹштаѭшта вдꙙште къ н҄емѹ текѫтъ С 401.14 Изч С Гр αὐγή αἴγλη ἀκτίς ꙁара Нвб заря ОА ВА Дюв НГер МлБТР РБЕ БТР за̀ра̀ диал ВА НТ ЕтМл ДА