Старобългарски речник
ꙁапрѣщат 
ꙁапрѣщат -ꙁапрѣщаѭ -ꙁапрѣщаш несв Заповядвам на някого да не прави, върши нещо; забранявам, запретявам ꙇсхождаахѫ же  бѣс отъ мъногъ въпѭште  глѭште. ѣко тꙑ ес хъ снъ бж  ꙁапрѣштаѩ не дѣѣше мъ глат. ѣко вѣдѣахѫ ха самого сѫшта М Лк 4.41 З елкоже ꙇмъ тъ ꙁапрѣштааше. он пае ꙇꙁ лха проповѣдаахѫ З Мк 7.36 СК Б ꙁапрѣщаетъ т гь. і ꙁгонтъ тѧ трѧсавце. крадѫщѣ ота слѫ его СЕ 47b 13 і блаженꙑмъ оцемъ проѹат. ꙇ вьсѣмъ на вьсѣкъ день. ꙁапрѣштат не обідѣті. кого немоштьнѣішіхъ К 2а 13 прѣдаш ... вьса съдръжꙙштаго. бѣсꙑ владѫштааго. морев ꙁапрѣштаѭштааго. стьствѹ вьсемѹ владꙑкѫ С 412.7 свомь господьстнвьмъ ꙁовѫ мрътвааго. се своѭ властѭ ꙁапрѣштаѭ сьмрьт С 310.4 не ꙁапрѣшташ л нꙑнꙗ бѣсомъ С 383.29 М З СК Б СЕ К С Гр διαστέλλω διαστέλλομαι ἐπιτάσσω ἐπιτιμάω Нвб Срв запрещавам остар ОА ВА Бот АК НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ БТР запрещам диал МлБТР РРОДД ДА запретявам остар ОА ВА Бот АР РБЕ ЕтБАН