Старобългарски речник
ꙁаповѣдань 
ꙁаповѣдань -ꙗ ср Заповед, нареждане, повеление нѣстъ ѹтало сꙙ насъ неьство ꙁаповѣдан С 147.27 Изч С Гр πρόσταγμα ꙁаповѣдан Нвб заповядание остар ВА НГер РБЕ Срв заповядване ОА МлБТР РБЕ