Старобългарски речник
ꙁанда 
ꙁанда -ꙑ м ЛИ Занита [Занифан] — християнин, умр. мъченически с Йона, Варахисий и др. [ок. 326 или 300—331 г.] в Персия по времето на Шапур [Сапор] II [309—379 г.]. Пр. на 28 март съконьавъшїхъ же сꙙ свꙙтꙑхъ. мена сѫтъ с. їѡна варахс. ꙁанда. лаꙁаръ. ерссъ С 271.6 свꙙтꙑмъ же мѫенкомъ ꙁатворенꙑмъ въ тьмнц. мена сѫтъ с. ꙁанѳас. лаꙁаръ. мароѳасъ. ерсс С 256.12 Изч С Гр Ζανίδας [вар. Ζανίϑας] ꙁанѳас