Старобългарски речник
ꙁаконопрѣстѫпьнкъ 
ꙁаконопрѣстѫпьнкъ -а м Закононарушител, престъпник рѣхъ ꙁаконопрѣстѫпьнікомъ. не прѣстѫпаіте ꙁакона. ї съгрѣшаѭштеімъ не въꙁносіте рога СП 74.5 бже ꙁаконопрѣстѫпьніці въсташѩ на мѩ ... і не прѣдъложішѩ тебе прѣдъ сѫбоѭ СП 85.14 ꙁаконопрѣстѫпьнкꙑ вьꙁненавдѣхъ ꙁаконъ твої вьꙁлюбхъ СП 118.113 ꙁаконопрѣстѫпьнц же потрѣбѩтъ сѩ вькѹпѣ СП 36.38 нъ раꙁдрѣшъ вѣънꙑѩ ѫꙁꙑ. ꙇноплеменꙿнкꙑ. ꙇ ꙁаконопрѣстѫпьнікꙑ погѹбі К 12b 29—30 Срв. С448.25 ѡ окан ꙁаконопрѣстѫпꙿнц мѫтел҄е. онъ стꙑ стъ съкрѹшвъ въ їѡрданьскꙑхъ водахъ. главꙑ ꙁмевъ вашхъ С 467.2 СП К С Гр ὁ παράνομος ὁ παρανομῶν ꙁаконопрѣстѫпьнікъ Нвб законопреступник книж остар законопрестъпник книж остар ЕтМл МлБТР РБЕ БТР