Старобългарски речник
ꙁаклют сѧ 
ꙁаклют сѧ -ꙁаклюѫ сѧ -ꙁаклюш сѧ св Заключа се, затворя се  прѣдъставвъ  водѫ  хлѣбъ. вьлѣꙁъ самъ въ ѫтрьнѫѭ клѣтькѫ ꙁаклю сꙙ. оставвъ женѫ вь вьнѣшꙿн клѣтꙿцѣ С 516.3 Изч С Гр ἐγκλείω ἐμαυτόν Вж. при ꙁаклют Нвб