Старобългарски речник
ꙁаклат 
ꙁаклат -ꙁаколѭ -ꙁакол҄еш св 1. Заколя ꙇ пріведъше телецъ ѹптѣнꙑ ꙁаколте.  ѣдъше да веселмъ сѧ М Лк 15.23 З А СК орѫже іꙁвлѣшѩ грѣшьнї. налѩшѩ лѫкъ свої. състрѣлѣт нщаего ї ѹбогаего. ꙁаклат правꙑѩ срцмь СП 36.14 ѡ беꙁбожьне ... акꙑ влъкъ пршедъ  на робꙑ мѹ ꙁаклатъ поде С 50.2 тꙑ бо освꙙт обраꙁъ отрока свого ꙁаклана бе ꙁълобꙑ авел҄а С 232.8 Заколя жертвено животно, принасяйки жертва. братръ тво прде ꙇ ꙁакла отцъ тво телецъ ѹптѣнꙑ ѣко съдрава  прѩтъ М Лк 15.27 З А СК да реетъ камѣнꙑ богъ вашъ. то хоштетъ да мѹ ꙁакол҄ѫтъ. коꙁѫ л л волъ л птцѫ. ьстьнѣше мѹ С 116.12—13 2. Пробода, пронижа с острие пргвоꙁдшꙙ ноꙁѣ го ... повѣсшꙙ жꙁнь на дрѣвѣ ... ꙁаклашꙙ копьмъ С 477.12—13 М З А СК СП С Гр ϑύω σφάττω σφάζω αφαγιάζω κατασφάζω ꙁакълат ꙁакьлат Нвб заколя ОА ВА НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ БТР ЕтБАН ДА