Старобългарски речник
ꙁажда 
ꙁажда -ѧ ж дат ꙁаждѫ δίδωμι νῶτα Дам гръб някому, избягна, побягна съмрьт не ѹклонмъ сꙙ ѡ сьвонꙑ. не дадмъ ꙁаждꙙ дꙗволов С 91.18 Изч С Нвб Ø