Старобългарски речник
ꙁаградьнъ
ꙁаградьнъ
-ꙑ
прил
същ
ꙁаградьнаꙗ
ср
мн
περίβολοι
Градина
ꙗкоже аште кꙿто наьнетъ отъ ꙁаградьнꙑхъ. отъ вноградъ. не тꙿѭ отъ плода нъ отъ лствꙗ. отъ кого любо сѣмене кѫѭ любо внѫ да ѹкрадетъ немоштьно мѹ стъ
С
42.17
Изч
С
Нвб
Срв
заграден
ОА
ВА
НТ
Бот
АК
АР
РБЕ
МлБТР
ЕтБАН
заградя
’двор
ограда’
ж
ДА