Старобългарски речник
ꙁавулон҄ь 
ꙁавулон҄ь прил притеж от ЛИ Завулонов, на Завулон — област в Палестина, наречена по името на шестия син на Яков и Лия [Бит 30.20], родоначалник на едно от Израилевите колена ꙇ оставь наꙁаретъ. пршедъ вьсел сѧ въ каперьнаѹмъ. на поморе. въ область ꙁавулон҄ѭ. ꙇ невъфꙿталмл҄ѭ да съконьаатъ сѧ. рееное ꙇсаꙇемь пророкомь глѭштем(..) ꙁемл҄ѣ ꙁавулонѣ З Мт 4.13, 14 Изч З А СК Б Гр [τοῦ] Ζαβουλών От евр Zebūlun от Zebūl ’помещение, храм’ ꙁавьлонь ꙁавлонъ ꙁаѹлонь ꙁаꙋлонь