Старобългарски речник
ꙁавѣтъ 
ꙁавѣтъ -а м Завет, напътствие, наставление, закон сътворт млость съ оц нашм. ꙇ помѧнѫт ꙁавѣтъ сто сво. клѧтвоѭ еѭже клѧтъ сѧ къ авраамѹ отцю нашемѹ дат намъ М Лк 1.72 З їꙁбавлене посъла людемъ своїмъ. ꙁаповѣдѣ вѣ вѣкъ ꙁавѣтъ свої СП 110.9 не съхраншѩ ꙁавѣта бжѣ.  въ ꙁаконѣ его не іꙁволшѩ ходіті. ї ꙁабꙑшѩ благодѣть его. ї юдеса его СП 77.10 помѩнѫ въ вѣкъ ꙁавѣтъ своі. слово ... еже ꙁавѣща авраамѹ ...  поставі ѣковѹ повелѣнье. їлювъ ꙁавѣтъ вѣенъ СП 104.8, 10 вꙿс пѫт гні млость  ꙇстна вьꙁскаѭщмъ ꙁавѣта его. ꙇ съвѣдѣне его СЕ 75а 6 нъ се ꙿто сътвормъ ꙗко ꙁавѣтъ бож прѣстѫпхомъ С 386.29 ветъхъ, –ꙑ ꙁавѣтъ ἡ παλαιὰ διαϑήκη Старият завет, първата част на Библията аще оно невѣсть. то  с невѣдѣт стъ. нъ  отьць ветъхѹ ꙁавѣтѹ не вѣдѣ нъ  сꙑнъ по новѹѹмѹ ꙁавѣтѹ С 305.10 новꙑ ꙁавѣтъ ἡ καινὴ διαϑήκη Новият завет, християнската част на Библията аще оно невѣсть. то  с невѣдѣт стъ. нъ  отьць ветъхѹ ꙁавѣтѹ не вѣдѣ нъ  сꙑнъ по новѹѹмѹ ꙁавѣтѹ С 305.10 ꙁавѣтъ ꙁавѣщават [ꙁавѣщат] διατίϑεμαι [τὴν] διαϑήκην Давам завет, оставям завет някому съберѣтемѹ прѣⷣ҇нꙑѩ его. ꙁавѣщаваѭщѩѩ ꙁавѣтъ его о жрътвахъ СП 49.5 ꙁавѣштахъ ꙁавѣтъ ꙁбьранꙑмъ моімъ СП 88.4 скрна ꙁавѣта ἡ κιβωτὸς τῆς διαϑήκης Ковчегът на завета, т. е. ковчегът, в който са се пазели скрижалите с десетте божи заповеди и който е стоял в частта на староеврейския храм, наречена “Светая светих”. ⰱ ра. мѣаше пръваѣ скн. оправдане слꙋжъбѣ ... ꙁлатѫ мѧщ кандлнцѫ.  скрнѫ ꙁавѣта. всѫдѹ ѡкованъ ꙁлатомъ Е 29а 4 скржал ꙁавѣта αἱ πλάκες τῆς διαϑήκης Двете каменни плочи с десетте божи заповеди  жеꙁлъ аронъ проꙁѧбъше  скржал ꙁавѣта прѣвꙑше же еѧ херѹвмъ славѣ Е 29а 8 М З А СК Е СП СЕ С Гр διαϑήκη ἐντολή Нвб завет ОА ВА Бот АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН БТР