Старобългарски речник
ꙁабъдѣт 
ꙁабъдѣт -ꙁабъждѫ -ꙁабъдш св Предам се на бдение, започна да бдя, да бодърствам ꙁабьдѣхъ і бꙑхъ ѣко пьтіца собѩщѣ сѩ на ꙁъдѣ СП 101.8 Изч СП Гр ἀγρυπνέω ꙁабьдѣт Нвб забъдя ОА ДА забдеям се диал НТ ЕтБАН ДА