Старобългарски речник
ꙁабъдѣньнъ 
ꙁабъдѣньнъ -ꙑ прил молтва ꙁабъдѣньнаꙗ Молитва, която се произнася по време на бдение тꙑ ѹбо о ѧдо. ход по ꙁаповѣдемъ гнѣмъ прсно. послѣдѹѩ повелѣнемъ его. въ ꙁабьдѣнънѫѭ молтвѫ СЕ 89а 24—25 Изч СЕ ꙁабьдѣнънъ Нвб Ø