Старобългарски речник
жрьнъвьнъ
жрьнъвьнъ
-ꙑ
прил
камꙑ жрьнъвьнꙑ
μύλος ὀνικός, λίϑος μυλικός
Воденичен камък
добрѣе емѹ пае. аще обложѧтъ камень жръновънꙑ о вꙑ его. і въвръгѫтъ і въ море
М
Мк 9.42
З
ѹнѣе емѹ б бꙑло. аште б камень жръновънꙑ въꙁложенъ на вꙑѭ его. і въвръженъ въ море
М
Лк 17.2
Изч
М
З
жръновънъ
Нвб
Срв
жерновен [жерновни] камък
МлБТР