Старобългарски речник
жладьба 
жладьба -ꙑ ж Загуба, вреда а л тꙑ съ клеврѣтомъ свомъ мѹдш. враждѫ дръжꙙ ...пакость бо м рее сьтвор велкѫ ... да то тѹ. аште  ꙁѣло манї жладьба. нь нколже тебе не распꙙ. акоже  хрстоса ждове С 422.14 Изч С Гр ζημία Нвб Срв жладва ВА