Старобългарски речник
жтелнъ 
жтелнъ -а м Жител влъкъ мо вьсптан сьнѣдатъ. опѹстѣ раю жтелнъ С 247.20 Изч С Гр οἰκητήριον Нвб Срв жител ОА ВА БТР РБЕ