Старобългарски речник
жвотьнъ 
жвотьнъ -ꙑ прил Който се отнася до живота; жизнен аꙁъ есмъ хлѣбъ жвотънꙑ. грѧдꙑ къ мьнѣ не матъ въꙁа(л)кат сѧ М Йо 6.35 З, А. Срв.Йо 6.48 М З А съкаꙁалъ мі есі пѫті жівотънꙑѩ СП 15.11 ꙇ напш мѧ его въ кънгꙑ жвотънꙑѩ СЕ 101b 11 дрѣво жвотъно. пламенꙑмъ орѫжмъ хранмо стъ С 247.21 Животворен.  бꙑстъ дꙗволѹ лоꙁа съмрьтънаꙗ.  намъ лоꙁа жвотъна С 353.19 жвотьно вдѣнь ζωοφανής Животински образ деже аще ес. ꙇ отънѫдѣже аще деш. ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ не вдмъ. л гръдъ. л жвотьномь. вдѣнемъ авлѣѩ сѧ ... ѹбо сѧ бѣж СЕ 53b 26—54а 1 М З А СП СЕ С Гр τῆς ζωής ζωτικός ζωηφόρος жівотънъ жвотънъ Нвб животен остар ОА ВА НТ АК Дюв НГер МлБТР РБЕ РРОДД ДА Срв [до]животен