Старобългарски речник
жвотолюбьць 
жвотолюбьць -а м Този, който обича живота аште лі же къ жівотолюбьці. і нена(..)дѧшт(.) і добра. съ естьѭ ꙇ отрокꙑ намъ д(..)іте К 1а 24—25 Изч К Гр φιλοζήμιος Нвб животолюбец МлБТР РБЕ