Старобългарски речник
жент 
жент -женѭ -женш несв Женя, оженвам някого родтел҄ѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент ї дѣвцеѭ менемь ан’на С 24.29 Изч С Гр μνηστεύομαι Нвб женя ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН БТР ДА