Старобългарски речник
жена 
жена -ꙑ ж 1. Жена ꙇдѣаше же въ слѣдъ его мъногъ народъ люд. мѫж  женꙑ М Лк 23.27 З а отъ наѧла съꙁъданю. мѫжа  женѫ сътворлъ ѣ естъ бъ М Мк 10.6 З ꙇ въꙁъп гласомъ велемь.  рее. блсна тꙑ въ женахъ. ꙇ блслвнъ плодъ ѫтробꙑ твоеѩ М Лк 1.42 З А СК надъ мѫж се ръц. а на҇ⷣ женам се СЕ 93а 1 ꙁабѫдетъ жена отроѧ свое. нъ аꙁъ не ꙁабѫдѫ васъ СЕ 92b 8 бесрамьнаꙗ. жена сѫшт стꙑд сꙙ ꙗкоже подобаатъ женамъ С 13—14, 15 а хс ... не отъ женꙑ л род сꙙ С 8.19  пршедъшемъ мъ на мѣсто деже бѣшꙙ събърал сꙙ ...  въсход  горьнцꙙ. елнъ  ждовъ.  жденъ (погр. вм. женъ, Север., с. 125, бел. под линия) праꙁдновахѫ С 125.29 2. Съпруга, жена ꙇ жена твоѣ елсаветь родть снъ тебѣ М Лк 1.13 З А сего рад оставтъ лкъ отца своего  матерь своѭ. ꙇ прлѣптъ сѧ женѣ свое. ꙇ бѫдете оба въ плъть еднѫ М Мт 19.5, ЗI А аще комѹ братръ ѹмьретъ. ꙇ оставтъ женѫ. а ѧдъ не оставтъ. да пометъ братръ женѫ его. ꙇ вьскрѣстъ сѣмѧ братра своего М Мк 12.19 З ꙇ рее ꙁахарѣ ... аꙁъ бо есмъ старъ  жена моѣ ꙁаматорѣвъш вь дьнехъ свохъ М Лк 1.18 З А бѫдѫ снві его сірі.  жена его вьдова СП 108.9 жена твоѣ ѣко лоꙁа плодовта ... снве твоꙇ. ѣко новораслꙇ маслꙇннꙑ СП127.3 аще которꙑ бѣлорꙁець. женѫ мꙑ тол съ тѹждеѭ блѫ҇ⷣ сътвор҇ⷮ ... д҃ лѣ҇ⷮ дак҇ⷫаетⷭ҇ъ СЕ 102b 18 вьсѣкъ пѹштаѩꙇ женѫ своѭ раꙁвѣ словесе любодѣанꙇнаго. твортъ ѭ прѣлюбꙑ творꙇтꙇ К 2b 9 жена мѣ сьпрѫгь словѫшть П5 свѧтꙑѩ м҃ женъ постьнць αἱ ἅγιαι τεσσαράκοντα γυναῖκες παρϑένοι ἀσκητρίαι καὶ μάρτυρες Светите четиридесет девици отшелнички, пострадали в Хераклия по времето на имп. Лициний [307—324 г.] памѧтъ ... стхъ м҃. женъ постънцъ Е 20а 14 М З А СК О Б У Е СП СЕ К С П5 Гр γυνή γύναιον τό ϑῆλυ γαμετή μνηστή Нвб жена ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА