Старобългарски речник
желѣтва
желѣтва
-ꙑ
ж
Жалба, печал, мъка
аште въ желѣтвѫ въпадеш. блюд да т не съвраттъ ѹстъ пеально мѫен. нъ да глагол҄еш акꙑ хс. жалова бо тъ по лаꙁарѣ
С
382.27
вьсꙙ т ѹкаꙁꙑ дастъ. да хранш тꙑ мѣрꙑ ... подобьнꙑ мѣрꙑ хранꙙ же въ скръб въ гнѣвѣ. въ желѣтвѣ въ трѹдѣ
С
383.15
Изч
С
Гр
πένϑος
Нвб
Срв
желба
диал
НГер
РБЕ
ДА