Старобългарски речник
жалость 
жалость - ж Усърдие, старание, ревност помѣнѫшѧ же ѹенц его. ѣко напсано естъ. жалость домѹ твоего сънѣстъ мѧ М Йо 2.17 З, А Срв. СП68.10 їотаїла мѩ естъ жалость твоѣ. ѣко ꙁабꙑшѩ словеса твоѣ враѕї мої СП 118.139 Изч М З А СП Гр ζῆλος Нвб жалост ОА ВА НТ Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА