Старобългарски речник
еѵтѵх 
еѵтѵх -ꙗ м ЛИ Евтихий — двама от 40–те кападокийски войни–християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март бѣахѫ же вон кападокскꙑѧ странꙑ. въ санѹ дномъ. жвѫште благовѣрьнѣ. сломъ м҃ ... а се мъ мена. дометꙗнъ ... еутух ... С 69.8 Срв. С69.14 Изч С Гр Εὐτύχιος Εὔτυχος Нвб Евтихи ЛИ ГВ