Старобългарски речник
еѵт 
еѵт -ꙗ м ЛИ Евитий — привърженик на еретика Арий, споменат в житието на Исакий Далматски от Супрасълския сборник бѣаше же вьсѣхъ рн. отъ аревꙑ же  македонꙙ странꙑ. елеус марканъ ламѱаьскꙑ.  еуїѳ ефесъскꙑ С 201.17 Изч С Гр Εὐήϑιος еуїѳ