Старобългарски речник

ехдьна

ехдьна -ꙑ ж Ехидна, вид отровна змия раꙁгнѣвавъ же сꙙ кнꙙꙁъ ... повелѣ првест лко мѫтъ ꙁвѣр. лютъ  ꙁълъ. аспдꙑ  ехдꙿнꙑ.  керастꙑ С 183.21—22 Изч С От гр ἔχιδνα Нвб ехидна ОА ВА Дюв МлБТР АР ЕтБАН РБЕ