Старобългарски речник
ефесъ 
ефесъ м МИ Ефес — град в Мала Азия [дн. развалини край селището Кушидаси при вливането на р. Кючюк Мендерес в Егейско море], основан ок. XII в. пр. н.е., главен град на римската провинция Азия лѫкам анѳѵпатъ посъла да веден бѫдете въ ефесъ С 137.6 аꙁъ же власъ въ ефесѣ сꙑ. въ то врѣмꙙ ѹпраꙁнвъ сꙙ отъ дѣла цра. прѣпсахъ протлъковавъ отъ рѹмъска ѧꙁꙑка (ѧꙁꙑка) на гръескъ С 144.23 Изч С Гр ῎Εφεσος