Старобългарски речник
ереꙗ
ереꙗ
-ѩ
ж
ЛИ
Рея — в старогръцката митология, дъщеря на Уран и Гея, едновременно сестра и съпруга на Кронос; майка на Зевс, Посейдон, Хадес и други гръцки богове
отъ крона ереѧ раждаѭтъ сꙙ матер божьскꙑѧ
С
8.11
Изч
С
Гр
῞Ηρα
