Старобългарски речник
	епфанꙗ 
	
		епфанꙗ
		
			-
			ср
			мн
		
	
	
		Църковният празник Богоявление [6 януари]
		
			навеере стꙑхъ еффані
			
				СК
				146а 14
			
		
		
			на ꙋтросъ. стꙑхъ еффані
			
				СК
				147b 14
			
		
	
	
		Изч
		
			СК
		
	
	
		Гр
		τὰ ϑεοφάνεια
	
	
		еффанꙗ