Старобългарски речник
епаршьскъ 
епаршьскъ -ꙑ прил Епаршески, наместнически  дръжꙙштѹ тъгда епар’шъскꙑ санъ. прведенъ же бꙑстъ людьм на епскѹпьство С 202.16 Изч С Гр τοῦ πραίτορος епар’шъскъ Нвб Срв епархийски ОА ВА ЕтМл АР ЕтБАН БТР РБЕ