Старобългарски речник
епархъ 
епархъ м Епарх, наместник, управител на област прдоста же к нмъ неокоръ епархъ ѳеѡфлъ. съ народомъ многомъ С 136.25 рее епархъ ѳеѡфлъ.лѫкам анѳупатъ посъла да веден бѫдете въ ефесъ С 137.4 Изч С Гр ἵπαρχος епархъ Нвб епарх църк