Старобългарски речник
енохъ 
енохъ м ЛИ Енох — старозаветен патриарх, син на Яред [Иаред, т. нар. седми след Адам], заради вярата си и благочестивия си живот бил отнесен от Бога, без да види смъртта [Бит 5.18—24]  ѹправ на вꙑсотѫ. въꙁводꙙ въгодьнка свого енѡха С 232.10 Изч С Гр ᾿Ενώχ От евр ḥanōk ’поучение, учител, просветител’ енѡхъ