Старобългарски речник
енкрат
енкрат
-ꙗ
м
ЛИ
Енкратий — бащата на Йоан Мълчаливи [Саваит] — епископ на Армения и монах в манастира “Св. Сава Освещени” край Ерусалим [умр. 558 г.]
родтелю бꙑвъ. егкратꙗ. еуфмѧ. тако нарцамома
С
278.18
Изч
С
Гр
᾿Εγκράτιος
егкрат
