Старобългарски речник
елеꙁоръ 
елеꙁоръ -а м ЛИ Елеазар — син на Елиуд, един от прадедите на Христос еліѹдъ же роді еліеꙁора. еліеꙁоръ же роді маттана А Мт 1.15 Изч А СК Гр ᾿Ελεάζαρ От евр ’El‘āzār ’Бог помощник’ елаꙁаръ