Старобългарски речник

евсев

евсев -ꙗ м ЛИ Евсевий — монах, един от 15–те християни, умр. мъченически [ок. 362 г.] в Тивериупол [дн. Струмица] по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361—363 г.]. Пр. на 28 ноември въ тжде деⷩ паⷮ стмъ ꙇже на стрѹмц. тімотеѹ теодорѹ евсевю  дрѹжнѣ х А 152b 1 Изч А Нвб Евсевий ЛИ СтИл,РЛФИ Срв Евсевия ж ЛИ СтИл,РЛФИ