Старобългарски речник

ева

ева -ꙑ ж ЛИ Ева — жената на Адам; първата жена и прамайка на човешкия род днⷭе. адамъ обнавлѣетъ сѧ. ꙇ евъга свобождаетъ сѧ СЕ 2а 5  бѣаше съ адамомъ еуа въ ра С 9.10 да аꙁъ помлѹѭ еуѫ оꙁълобьнѫѭ С 248.16 адамъ бо пръвъ съꙁъданъ бꙑстъ. потомъ еуга С 482.23 дѣвоѭ бо бѣ еуа С 489.9 СЕ С Гр Εὔα От евр Hau҄uā [от h㈺҄i҄iā ’жива’]. ’жива’] евъга еуга уга еуа Нвб Ева ЛИ Евка ЛИ Евица ЛИ СтИл,РЛФИ Евга ЛИ НГер СтИл,РЛФИ