Старобългарски речник
дѫт сѧ 
дѫт сѧ -дъмѫ сѧ -дъмеш сѧ несв Издувам се, надувам се  ꙗкоже сего сумьнѣаше сꙙ. ѫтроба дьмѣше сꙙ С 239.27—28 Изч С Гр ὀγκόομαι Нвб Ø