Старобългарски речник
дѣствоват 
дѣствоват -дѣствѹѭ -дѣствѹш несв 1. Правя, върша, извършвам нещо ꙗко да вьсьжде сла хса ба ꙗвѣ бѫдетъ рабꙑ го. дѣствѹѭшт раꙁльнꙑѧ благодат дшамъ.  тѣламъ С 569.6 да ѹбо н твоꙗ свꙙтость. вьсѹ въсхотѣ отъ насъ псанью прѣдат. памꙙт же въ стꙑхъ анна. справьн.  пакꙑ мꙑ. бе ꙁастѫпьнꙗ бжѧ благодѣт. то сътворт въꙁмогл бꙑхомъ. вьсѣ бо дѣствѹѧ С 544.9 2. Действам, въздействам  весел юност не двже сѧ въ немь нколже.  мꙙтежꙿ грѣховънꙑхъ страст. дѣствѹѭштꙗ прсно въ юнꙑхъ С 544.28 врѣмен же нѣкомѹ мнѹвъшѹ.  їсправьнмъ. даромъ стааго дѹха дѣствѹмомъ. отъ раба бжꙗ анна. бꙑвꙑ вовода трокондъ ... ѹстрьм сꙙ ... цѣл҄ень прѧт С 560.29 въ врѣмена бо гон҄енꙗ неьствааго доклтꙗна. дѣствѹѭштѹ жвотворвѹѹмѹ кръстꙗньскꙑѧ вѣрꙑ словес С 534.24 Изч С Нвб действувам, действам ОА ВА АК Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР БТР РБЕ РРОДД