Старобългарски речник
дѣвьствьнъ 
дѣвьствьнъ -ꙑ прил Девически, девствен ѣко бо ꙁнаменаномъ пеатомь. дѣвьствьнꙑмъ ꙁатвореномъ. хъ отъ дѣвꙑ род сѧ К 14а 39 Срв. С452.22 свѣштꙙ же сьде рее дѣвествънꙑ даръ стота свꙙтꙑн҄ьнаꙗ С 372.4 нъ врата раі отвръꙁъ. а вратъ дѣвествънꙑхъ не отвръꙁꙿ С 459.11 Изч К С Гр τῆς παρϑενικῆς φύσεως τῆς παρϑενίας τῆς παρϑένου дѣвествънъ Нвб девствен ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР