Старобългарски речник
дѣвь 
дѣвь прил притеж Девичи, девически, на девица ѡ горе мьнѣ рее. то сътворѫ аꙁъ. лце дѣве. ходъ дѣвъ. о дѣв. осклабьн дѣве. бесѣда дѣва. а ѫтроба не дѣва. нъ матерѣ С 240.11, 12, 13 їѡсфа тъкнѫ вдѣн ѫтробꙑ.  ꙁꙿнца вьꙁраѧ дѣвѫ ѫтробѫ съмотрѣше С 240.4 а бꙑшꙙ бо поꙁнал ... не бꙑшꙙ га славꙑ распꙙл ... не раꙁѹмѣшꙙ о деснѫѭ отца сѣдꙙштааго.  на дѣвѹ рѫкѹ носма С 334.10 С Гр [τῆς] παρϑένου τῶν παρϑένως παρϑενικός Нвб Срв девичин Дюв МлБТР ЕтМл девичи ЕтБАН Девич МИ ЙЗ,БГИ