Старобългарски речник
дьньнъ
дьньнъ
-ꙑ
прил
1. Дневен, свързан с деня
же бо вдѣ га посрѣдѹ всꙙшта. вьсь мръ трꙙсѫштъ сꙙ страхомь. сльньце лютоѭ покрвамо сꙙ жел҄еѭ. дьньнꙑ же свѣтъ бѣжꙙшть
С
426.23
посъланъ свѣтло въꙁвѣштаѧ слъньце правьдьно. посъланъ бꙑстъ ѹтро дꙑ прѣдъ свѣтомъ дьньнꙑм
С
244.24
2. Всекидневен, ежедневен
т отд въ горꙑ пѹстꙑѩ. вь дрѣво еже не твортъ сѣмен. тамо вꙑ естъ далъ гь. денънѫѭ пщѭ
СЕ
59b 2—3
Изч
СЕ
С
Гр
τῆς ἡμέρας
καϑημερινός
денънъ
Нвб
дѐнен
диал
ОА
ВА
НТ
НГер
МлБТР
ЕтБАН
РРОДД
ДА