Старобългарски речник
дьнь 
дьнь -дьне м 1. Ден, част от денонощието, времето от сутринта до вечерта ꙇ егда бꙑстъ день прглас ѹенкꙑ своѩ. ꙇ ꙁбъравъ отъ нхъ дъва на десѧте. ѩже  апостолꙑ нарее М Лк 6.13 З облѧѕ съ нама ѣко пр веерѣ естъ. ꙇ прѣклонлъ сѧ естъ юже день М Лк 24.29А дьнь же наѧтъ прѣкланѣт сѧ. прстѫпьша же оба на десѧте рѣсте емѹ. отъпѹст народꙑ. да шедъше въ окръстьнѧѩ вьс  села втаѭтъ М Лк 9.12 З ѣко бо бѣ она въ врѣвѣ ктовѣ. тр дьн  тр ношт. тако бѫдетъ снь лвскꙑ. вь срдц ꙁемлѧ тр дн  тр ношт М Мт 12.40 З. Срв. С478.26 съвѣщавъ же дѣлателꙑ. по пѣнѧꙁѹ на день. посъла ѩ въ вногр(а)дъ сво М Мт 20.2 ЗI А Б нощь ѹспѣ. а дънъ прблж сѧ. отвръꙃѣте дѣла тъмнаѣ Е 5а 15 Определен ден, свързан с някакво събитие. а о дьн томъ  о годнѣ то нктоже не вѣстъ М Мт 24.36 З А СК Н 2. Денонощие, отрязък от време, равен на 24 часа вѣсте ѣко по дъвою дънѹ пасха бѫдетъ. ꙇ снъ лвскꙑ прѣданъ бѫдетъ на пропѧте М Мт 26.2 А СК раꙁорте црквь сѭ. ꙇ трьм деньм. въꙁдвгнѫ ѭ М Йо 2.19 З, А. Срв. СЕ48а 10 ꙇ бѣ тѹ въ пѹстꙑн. к҃. дьнъ. ꙇскѹшаемъ сотоноѭ. ꙇ бѣ съ ꙁвѣрьм. ꙇ анћл҃ сло(у)жаахѫ емѹ М Мк 1.13 З мѣⷰ. декѧбрѣ. а҃. днъ У IIа 16 нъ да стѫ створімъ своѭ дшѫ. можемъ бо се створіт. аште хоштемъ. едінѣмь дьнемь К 8b 18 дьнесь дъва дьн ста отън҄елже ꙁдохъ ꙁ града епскѹпьꙗ С 233.14 не бо нъ ашт не тъгда въсталъ сѣдꙙштемъ тѣмь тѹ  стрѣгѫштемъ. нъ отъшъдъшемъ по трьхъ дьнехъ. мѣл бꙑшꙙ то отъвѣштават  глаголат С 443.27 тꙑ мрьтвъ трї дьнь. тꙑ родтелю прсно сꙑ С 505.8 3. Само мн. Време горе же непраꙁдънꙑмъ  доѩштмъ въ тꙑ дьн М Мт 24.19 ЗI А СК Б ꙇ егда сплъншѧ сѧ дьнье оштенѣ ею. по ꙁаконѹ мосеовѹ. въꙁнѣсѧ  въ лмъ. поставт прѣдь гмь М Лк 2.22 З А СК Б ꙇ бꙑстъ ѣко сплъншѧ сѧ дьнье слѹжбꙑ его М Лк 1.23 З А елсавет же ꙇсплъншѧ сѧ дьнье родт еі. ꙇ род снъ З Лк 1.57А ѣкоже бо во дьн ноевꙑ. тако бѫдетъ  въ дьн сна лвскааго М Мт 24.37 З А Н ꙇ не по мъноѕѣхъ дьнехъ събъравъ вьсе мьн снъ отде на странѫ далее М Лк 15.13 З А СК Живот. ꙇ не бѣ ма ѧда. понеже бѣ елсаветъ неплодꙑ. ꙇ оба ꙁаматорѣвъша вь дьнехъ свохъ М Лк 1.7 З А ꙇ бѣ анна пророца ... с ꙁаматорѣвъш вь дьнехъ мноѕѣхъ. жвъш съ мѫжемь ж҃ лѣтъ. отъ дѣвъства своего М Лк 2.36 З СК 4. Като нареч. дьньмь тв ед τῆς ἡμέρας През деня, на ден, в течение на един ден  аште седморцеѭ дьнемъ съгрѣштъ въ тѧ.  седморцеѭ дьнемь обраттъ сѧ глѧ каѭ сѧ. отъпѹст емѹ М Лк 17.4 А СК велкъ дьнь a) μεγάλη ἡμέρα Празник ꙇюде же понеже параскевьѣ бѣ. да не оостанѫтъ нкстѣ тѣлеса. въ соботѫ. бѣ бо велкъ день тоѩ соботꙑ. молшѧ плата да прѣбѭтъ голѣн хъ. ꙇ въꙁъмѫтъ ѩ М Йо 19.31 СК b) ἡ τοῦ Πάσχα ἑορτή [вар. ἡ Πασχαλία ἑορτή] Великден, Пасха ѹже велкѹ дьн прблжаѭштѹ вьꙁдѣвѣ ѹже въ манастꙑрь отье.  велкъ дьнь  праꙁдьнкꙑ съ отьц сътворвѣ С 290.3, 5 д҃. неⷣ҇. по велцѣ дн Б N1 велкъ дьнь ꙗст τὸ Πάσχα ἐσϑίω Празнувам Пасха не вьндошꙙ вь тьмнцѫ. да не оскврьнꙙтъ сꙙ. нъ да ꙗдꙙтъ велкъ дьнь С 432.5 на вьсѣкъ дьнь велкъ κατὰ έορτήν На всеки празник, всеки празничен ден на вьсѣкъ же день велкъ обꙑа бѣ (ꙇ)ћемонѹ. отъпѹштат народѹ. съвѧꙁьнѣ егоже хотѣахѫ М Мт 27.15 З А СК постьнꙑ дьнь Ден, в който според християнството не се ядат продукти от животински произход [мазнини, месо, мляко, яйца и др.] егда л бѫдетъ постьнꙑ днь. то се ьт. евⷢ҇а ѡⷮ҇ мⷴ҇а СК 147b 12 праꙁдьнъ дьнь ἡμέρα ἀργή [вар. ἡμέρα ἀργι´ας] Неработен, свободен ден ꙗко вь дьнь сѫботънꙑ ловѣка цѣл.  праꙁнѫ  сѹхѫ рѫкѫ вь праꙁдьнъ дьнь на дѣло простьрѣ С 396.15 сꙑнъ [ѧдо] свѣтѹ  дьн υἱὸς φωτὸς καί ἡμέρας Син на светлината, Христов избраник да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ. снъ  наслѣдьнкъ. твоемѹ црсѹ снъ свѣтѹ  дьн СЕ 94а 16 ꙇ аще сѧ тако покаеш. бѫдеш ѧдо свѣтѹ  дьн СЕ 70b 19—20 дльгота дьнь μακρότης ἡμερῶν Дълголетие, дълъг живот жівота просі ѹ тебе і далъ емѹ есі. длъготѫ дъньі въ вѣкъ вѣкѹ СП 20.5  млостъ твоѣ поженетъ мѩ въсѩ дъні жвота моего.  да въселѫ сѩ въ домъ гнъ въ длъготѫ дьнь СП 22.6 длъготѫ дьнеі сплънѫ і.  аблѭ емѹ спніе мое СП 90.16 домѹ твоемѹ подобаетъ стꙑні гі въ длъготѫ дьнеі СП 92.5 Срв. Е25а 10 дьнь  нощь; нощь  дьнь νύκτα καὶ ἡμέραν, ἡμέρας καὶ νυκτός, νύκτωρ τε και` καϑ᾿ ἡμέραν Деня̀ и нощя̀, денем и нощем; винаги, постоянно  та въдова ... ѣже не охождааше постомь  молтвам. слѹжѧшт день  нощь М Лк 2.37 З А СК а бъ не матъ л сътворт мьст. ꙇꙁъбранꙑхъ свохъ. въпѭштхъ къ немѹ день  нощь.  тръптъ на нхъ М Лк 18.7 З А СК доколѣ положѫ съвѣтъ въ дші мое. болѣꙁнъ вь сръдьці моемъ дьнь і ношт҇ꙋ СП 12.3 денъ і нощъ обідетъ тѩ по стѣнамъ его. беꙁаконнъе і трѹдъ посрѣдѣ его неправъда СП 54.11 того бо ноштъ  дьнь въ стотѣ жтꙗ свого. ꙗко въ ꙁрьцалѣ доꙁьрꙙ. не можааше насꙑтт сꙙ С 275.2 послѣдьн҄ дьнь ἡ ἐσχάτη ἡμέρα Краят [свършекът] на света ѣдꙑ моѭ плъть  пѩ моѭ кръвь. ꙇматъ жвота вѣънааго.  аꙁъ вьскрѣшѫ  въ послѣдьн дьнь М Йо 6.54 З, А, Срв.Йо 6.44 М, З, А;Йо 6.40 М, З, А;Йо 6.39 М З А слово еже глахъ то сѫдтъ емѹ въ послѣдьн дьнь М Йо 12.48 З по вьсѧ дьн καϑ᾿ ἡμέραν, ἐφ᾿ ἑκάστης ἡμέρας, καϑ᾿ ἑκάστην [ἡμέραν], ἡμέραν καϑ᾿ ἡμέραν Непрекъснато, всеки ден, всекидневно ѣко на раꙁбонка л ꙁдете съ орѫжьемь  дрькольм ѩт мѩ. по вьсѧ дьн сѣдѣахъ пр васъ въ цркве  не ѩсте мене М Мт 26.55 З А СК  прхождаахѫ отъвьсѫдѹ къ н҄емѹ по вьсꙙ дьн С 205.28—29  съподоб мꙙ мѫеньскꙑмъ съвръшенмъ въгодт тебѣ. того бо по вьсꙙ дьн ождаѭ С 260.23—24  прлагааше сꙙ сло вѣрѹѭштхъ по вьсꙙ дьн. сконьнꙑ же вѣрьнꙑхъ родѹ С 538.19 молѧ сѧ да напаѣем в(ь.)драстѫтъ. плодъ творѧ по всѧ дꙿн Р II 1.8—9 сѫдьнꙑ дьнь, дьнь сѫдьнꙑ, дьнь сѫда [ἡ] ἡμέρα [τῆς] κρίσεως, ἡ μέλλουσα ἡμέρα, γέεννα Денят на Страшния съд, съдният ден отърадьнѣе бѫдетъ ꙁем содомьсцѣ гоморьсцѣ. вь день сѫдънꙑ М Мт 10.15 З. Срв.Мт 11.22 М З кб о сѫдьнѣемь дьне М 44а 2 ѡ семъ съвръшаетъ сѧ любꙑ в насъ. да дръꙁновене мамъ въ днъ сѫднъ Е 37а 16 самъ же себе есі створілъ беꙁ отъвѣта. на сѫдꙑнꙑ день К 9а 11 ѣко не аѩ слова въꙁдат вь дьнь сѫдьнꙑ Р II 2.36—37 въ страшънꙑ.  трепетънꙑ день сѫда СЕ 88b 25 многа же  о сѫдьнѣѣмь дьн съкаꙁова словеса. многа же  о цѣсарьств небесьнѣѣмь. обого слѫ покаꙁа С 412.27 мъного дьнь, [на] мъногꙑ дьн οἱ πολυχρόνιον [вар. πολὺν χρρόνον] Дълго време  много дьн скѹсъ мѫште лаврꙑ блаженааго савꙑ. ꙗкоже въ градѣ н смокꙑ бѫдетъ. н дѫбъ нкакъже многꙑѧ рад топлотꙑ  сѹхотꙑ. въꙁдꙋха лаврьскааго С 301.10  прѣбꙑ въ манастꙑр многꙑ дьн. ходꙙ  славꙙ ба С 564.26 прѣбꙑ же бѣсъ ... съкрѹшаѧ старьца. ностань кост мѹ съламꙗѧ ...  то творѣаше тъгда страждꙙ на многꙑ дьн С 553.9 водꙑ же ѹ нею бъхꙿма не бѣаше. нъ отъ рѣкꙑ ефрата ношааста ... дноѭ на многꙑ дьн С 548.1 на вьсѣкъ дьнь καϑ᾿ ἡμέραν Всеки ден хлѣбъ нашъ насѫштънꙑ. да намъ на вьсѣкъ день М Лк 11.3 З СК по дьньхъ δι᾿ ἡμερῶν След няколко дни, след известно време ꙇ вьнде пакꙑ съ въ каперънаѹмъ по дьнехъ. ꙇ слѹхъ бꙑстъ ѣко въ домѹ естъ М Мк 2.1 З въ онъ дьнь τῇ ἐχομένῃ Вдругиден обае подобаатъ м дьнесь  ютрѣ.  въ онъ день т. ѣко не въꙁможъно естъ пркѹ погꙑбнѫт кромѣ ерсма М Лк 13.33 въ дьнь, въ дьне ἐν ἡμέρᾳ, ἡμέρας Денем, през деня ѣко въ дне благоѡбраꙁно ход()мъ Е 5а 18 ꙇ въведе ѩ облакомь въ дьне і вьсѭ ношть СП 77.14 вь дьнь слъньце не ожежетъ тебе. н лѹна ноштіѭ СП 120.6 до сего дьне ἕως τῆς σήμερον До днес, досега тѣмь же нарее сѧ село то село кръве до сего дьне М Мт 27.8 З А СК на къжьдо дьнь Всеки ден, всекидневно  н въ едноже поꙁьр его. нъ  накаꙁанемь на къжъдо день ѹтвръждаѩ его СЕ 83b 1—2 дьнь отъ дьн, дьне дьне, дьнь ꙗе дьнь ἡμέραν ἐξ ἡμέρας Ден след ден, непрекъснато, постоянно въспоіте гю  блте імѩ его. блте день ото дьні спніего (!) СП 95.2 вьꙁдаѩ молітвꙑ моѩ дне дне СП 60.9  дьнь ꙗе дьнь. на вꙑсотѫ растетъ ꙙстꙑмъ теенмъ оправьданꙗ С 548.10 до дьньсьнꙗго [дьне], до дьньшьнꙗго [дьне] μέχρι [τῆς] σήμερον, μέχρι τοῦ νῦν, ἄχρι τῆς σήμερον До днес, досега, до този момент  тꙑ каперънаѹмъ. въꙁнесꙑ сѧ до нбсе до ада съндеш. ꙁане аште въ содомѣхъ бѫ слꙑ бꙑвъшѧѩ вь тебѣ. прѣбꙑлꙑ бѫ до (дьнес)ьнѣго дьне М Мт 11.23 З отъ толѣ до дьнесьн͑го дьне. ꙇ до прішествіѣ его К 8а 27 с же гласъ до дьнесьн҄ѣаго вьпѭтъ събраѭште сꙙ С 35.4 дрѹꙁї же съсѫд крьажьн въ то мѣсто жде бѣахѫ положен сѫтъ до дꙿнешьн҄ѣго С 53.10—11 тако бо  до дьн҄ешьнꙗго дьне стъ С 217.22 на н҄емꙿже мѣстѣ до дьн҄ешьнꙗаго дьне цѣлꙿбꙑ многꙑ творꙙтъ сꙙ С 532.11—12  ꙁбꙑвъше отъ нашъдъшѧѧ мъ богомь пѹштенꙑѧ ꙗꙁвꙑ. отъгнанꙑѧ молтвоѭ раба бжꙗ акѡва. до днешнꙗго дꙿне вьса лѣта С 531.6—7 отъ дьньшьнꙗго дьне ἐκ τῆς ἐνεστώσης ἡμέρας, ἀπὸ τοῦ νῦν [вар. ἀπὸ τῆς ἐξῆς], ἀπὸ τῆς σήμερον ἡμέρας [вар. ἀπὸ τῆς σήμερον] От днес, отсега нататък ꙗко отъ дьн҄ешьнꙗаго дьне аште да сꙙ обрꙙштетъ кто отъ васъ ... събраѧ въ цръкв правовѣрнꙑхъ. то съмрьтънѫѭ каꙁнь прметъ С 199.23 да вѣсте же ꙗко отъ дьнешьнꙗаго дьне повелѣно нꙑ стъ вьнѣ града събрат сꙙ С 200.20 нъ отъ дьнешьнꙗго дьне да мльтъ С 287.1 дьньшьн҄ дьнь Днес, сега же дьн҄ешьн҄ї дьнь вь вѣкꙑ радост рабѹ свомѹ. даръствовавꙑ С 163.3 въ дьньсьн҄ дьнь Днес, сега, в днешно време вь дьнесьне день съшедъше сѧ. съ пркомь ддомь ръцѣмъ. сь день ꙇже сътвор гь СЕ 95b 14—15 гі ісхе спе нашъ. же нꙑ крстънꙑмь мѫенемь. вь дьнесьн день. отъ непрѣꙁннꙑ работꙑ ꙇꙁбавлъ ес СС Ib 24—25 въ ѹтрѣ дьнь τῇ ἐπαύριον На следващия ден, на другия ден въ ѹтрѣ же день въсхотѣ съ ꙁт въ галлѣѭ. ꙇ обрѣте флпа М Йо 1.44 въ онꙑ дьн ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις Като формула в началото на изборно четиво — по онова време въ онꙑ дн. въ атн(.....) жвѫщѹ павлѹ  сл(ѣ) (......) маѳе. раꙁ(д)ражаше с(ѧ) (......) (в)ъ немъ Е 39б 9 наставъшаго дьне ἐπιούσιος Насъщен хлѣбъ нашъ наставъшааго дьне. даждь намъ дънесь М Мт 6.11 СК госпожднъ дьнь Църковният празник Успение Богородично [15 август] на госпжнъ денъ поставленъ крстъ И М З А СК Б О Н У Е СП СС СЕ ТФ К С Р Х Д И П12 Гр ἡμέρα χρόνος день Нвб ден ОА ВА АК НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА