Старобългарски речник
дьбрь 
дьбрь - ж Долина вьсѣка дьбрь сплънтъ сѧ.  вьсѣка гора  хлъмъ съмѣртъ сѧ М Лк 3.5 З А СК посꙑлаѩ стоьнікꙑ ко дьбрехъ посрѣдѣ горъ проідѫтъ водꙑ СП 103.10 дьбрь огьнаꙗ [прѣсподьнꙗꙗ] Τάρταρος, κατώτατος Τάρταρος Ад, пъкъл свꙙтꙑ артемонъ глагола ... рабе дьбр огн҄ьнꙑѧ. ште л сꙙ отъмештеш не хотꙙ слꙑшат С 231.13 не вѣсте л ꙗко огню неѹгасамѹ бꙑт ...  беꙁдьнѣ тнѣ.  прѣсподьн҄ дьбр С 107.21 дьбрь солщьскаꙗ φάραγξ τῶν ἅλων Солна долина, Солни дол, Долината на солта — долината Ge–Melach [II Цар 8.13, IV Цар 14.7] южно от Мъртво море, която на места се белее от натрупаната сол ї обрат сѩ іоавъ і іꙁбі дьбрь солішьскѫѫ СП 59.2 М З А СК СП С Гр φάραγξ Нвб дебри книж поет ОА ВА МлБТР ЕтБАН БТР АР Срв Дебрен МИ Дебрене МИ Дебър МИ СНМБ Дебър МИ Дебра МИ Дебрица МИ Дебрен МИ АМС, Слав. нас. Алб