Старобългарски речник
дѹшепагѹбьнъ 
дѹшепагѹбьнъ -ꙑ прил Който погубва душата, пагубен за душата вовавъше на дѹшепагѹбьнꙑѧ кѹмрꙙ. цѣльбьнѫѭ  жтю ѹспѣшьнѫѭ памꙙть оставшꙙ. С 542.18—19 Изч С Гр ψυχόλεϑρος Нвб душепа̀губен остар ВА МлБТР