Старобългарски речник
дѹпна 
дѹпна -ꙑ ж Дупка, отвор  вънде мѹ нога въ дѹпнѫ пештерънѫѭ. деже бѣахѫ мошт свꙙтꙑхъ С 218.16  шъдъше на мѣсто обрѣтошꙙ дѹпнѫ велкѫ ... он же мотꙑкꙑ  рꙑла вьꙁемъше копашꙙ С 219.1 Изч С Гр ὀπή Нвб Срв Дупина [Дупна] МИ ЙЗ,БСИА