Старобългарски речник
дрьꙁъ 
дрьꙁъ -ꙑ прил 1. Дързък естъ бо дръꙁъ.  бесрама СЕ 88а 13 естъ бо дръꙁъ ꙁъло творт. ꙇ лѫкавъ обръпьтт СЕ 88b 6 тацѣмъ врагъ стъ дръꙁъ С 28.13 боꙗше бо сꙙ тѣхъ мѣстъ слꙑшавъ ꙗко дрьꙁ  котор сѫтъ вь н҄хъ С 46.16 да ако ѹже беꙁаконъно дѣло сътвор  дръꙁо С 66.5 2. Смел, дръзновен  дръꙁѣшѧѧ на мѫен. мол҄ѣше помнат го вь цѣсарьствѣ господьн С 98.21 дрьꙁъ бꙑт ϑαρσυποιέμαι Одързостявам се вдѣвъше же ст бꙑвъше. дрьꙁ бꙑшꙙ С 74.11 творт дрьꙁъ [кого] παραϑαρσύνω [τινά] Окуражавам някого а страшвꙑѧ дръꙁꙑ творѣше поѹштаѧ ѧ. не боꙗт сꙙ нъ радоват С 98.23 СЕ С МЛ Гр ἀπότομος ϑρασύτερος στυγερός εὔτολμος τολμηρός дръꙁъ Нвб дръз остар поет ОА ВА Срв дърз[ък] ОА МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ